ЕРЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. За жител — местен, тукашен. Пък и Махмуд бей ходеше навъсен, сякаш забравил, че жени единствения си син. Това правеше впечатление. Турците ерлии следяха постъпките на Махмуд бей и ги тълкуваха по своему, в ущръб на видния маданджия. А. Христофоров, А, 95. После това последва едно обяснение между селените и заптиите, че комитите са изключително ерлии (местни). З. Стоянов, ЗБВ III, 160. Накичила йе [малка мома], / дор три китки: / първа китка / за ерлия. Нар. пес., СбНУ VIII, 16.

— От тур. yerli.