ЕРОС —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀРОС, мн. няма, м. 1. Митол. У древните гърци — богът на любовта, син на Афродита и Арес, изобразяван като крилат юноша с лък и стрели, с които ранява сърцата на влюбените; купидон.
2. Прен. Книж. Силна, изгаряща любовна страст. Той не можеше да надвие ероса в себе си, силното желание да я притежава.
3. Философ. В древногръцката философия — едно от четирите космогонични първоначала, произтичащо от първичния хаос и представляващо притеглящата сила, спойката на Вселената.
4. Астрон. Име на малка планета, която принадлежи към земната група на малките планети.
— Гр. Ερως.