ЕРО̀ТИКА

ЕРО̀ТИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Повишена полова възбудимост, много силна чувственост; еротизъм. Ала можеха ли тия хора [еснафлиите] от некултурна закваска, погълнати от мисли за печалба, да се насладят от живота по един по-префинен начин? Какво разбираха от тънкостите на еротиката например? Г. Бакалов, Избр. пр, 325.

2. Любовна чувственост в художествено произведение; еротизъм. Доста грубичката еротика в тия песни се слушаше и гълташе без скандализиране. Ив. Вазов, ВМ, 11. Щом се зачете в тях [модернистите], още в шести клас, Кондарев се опи от еротиката, парадоксите и смелия протест. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Почти нищо не напомня в тази сбирка за еротиката на френските символисти и напразно на времето е бил обвинен [Ив. Ст. Андрейчин] в преки заимствувания от Анри Спис и Маргерит Бюрна-Провен. Ив. Богданов, СП, 231. Има ли в цялата народна еротика образ по-пленителен от тия хубавици, които слизат за вода на Дунава, които раняват рано, за да не ги види дори слънцето, да не ги забележат змеевете? Й. Йовков, Разк. III, 190. Вие можете да нарисувате една сцена на еротика, но така нарисувана — .., че рисунката да живее и да не отвращава. Ал. Гетман и др., СБ, 154.

— От гр. Tρωτικ[ през фр. érotique или нем. Erotik.

Списък на думите по буква