ЕРЦХЕРЦОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀРЦХЕРЦОГ, мн. ‑зи, м. Истор. 1. Само ед. В Австрийската империя — титла на принц от императорската фамилия, давана от 1453 до 1918 година. На 15 юни в столицата на австрийската провинция Босна — Сараево — бяха убити от сръбски младе‑

жи-заговорници австрийският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му. К. Константинов, ППГ, 268. Пиермарини е ученик на Ванвители,.. През 1769 година той е повикан от Ванвители в Милано при двора на австрийския ерцхерцог Фердинанд. М. Бичев, АНВ, 137. От Кобургския принц нямаше никакви известия; а ерцхерцогът Йохан,.., не можеше да приеме избора си без разрешението на австрийския император. С. Радев, ССБ II, 571.

2. Лице с такава титла. Ерцхерцогът отговори в името на Император Франц Йосифа и от свое име. Бълг., 1902, бр. 454, 6. Покойната велика княгиня, сестра на Баденския ерцхерцог, се пада роднина на Сакскобургготския дом. БЗ, 1891, бр. 316, 2.

3. Във феодалната йерархия — лице, което е непосредствено над херцог, над дук; главен херцог, архидук (Ст. Младенов, БТР).

— От нем. Erzherzog. — Друга (остар.) форма: ерцгерцог рус.