ЕСЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЀ, мн. ‑та, ср. 1. Литер. Публицистичен и художествен жанр, най-често в проза, който представлява кратко литературно произведение, в което свободно, с елементи на художествена форма и език, се излагат философски, политически, социално-иконо‑

мически, научни, културно-естетически, нравствени и религиозни проблеми и идеи. Произведенията на Марк Твен са разнообразни по форма и съдържание; той пише скици,.., политически и културни есета. С, 1951, кн. 2, 160. От Монтен насам есето бурно се развива като жанр в европейската литература. Тр, 1981, бр. 264, 3. След освобождението истинският първомайстор на есето е Пенчо Славейков. Тр, 1981, бр. 264, 3. // Произведение от този жанр. С поразителна искреност ни е разказал в есето "През войната" за изпитанията, които му налага ежедневието. Ив. Богданов, СП, 88. Бих ви помолил да потърсите моята книга "Любов и разум". Прочетете в нея есето "Отровата на изкуството", за да спестя сега много от редовете, които би трябвало още да ви кажа. О. Василев, ЖБ, 206. Четохме едно есе и Бешков хапеше устни. Ал. Гетман и др., СБ, 273.

2. Литературно съчинение с разсъждения и по-свободна форма, обикн. по зададена тема, проблем или със зададено предварително заглавие. Телефонът наричам така. .. Ако не е вече някак смешно, аз статия за неговото значение бих могъл да напиша, есе, ода дори. О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.

— Фр. essai.