ЕСЕНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЕНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Ставам есенен. Лист жълтее, / есенее, / Врабчо натъжен си пее. Л. Станчев, ВД, 93. ^● Обр. Очите с кротка жал горят, / косите бавно есенеят / и само в спомена ми скъп / най-хубавите дни живеят. Сл. Красински, ЗО, 29.

ЕСЕНЀЕ СЕ несв., безл. Настава есен. Утрините и вечерите са хладни, есенее се.