ЕСЕНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСЕНИ нареч. Диал. През периода на есента, есенно време; наесен, есенес. През пролетта беряхме в гората дъхави китки божур, кукуряк и здравец, а есени скитахме по хълмовете из лозята за ягорида. Г. Марковски, СК, 175. Зад застиналата маска на едно мълчание се е криел тихият копнеж по безкрайните добруджански пътища, над които есени се носи тънък мирис от катран. С. Северняк, ОНК, 202. Но си спомня‑

ше лека-полека и празниците, и дълбоката кал пролети и есени, дебелия сняг зиме. Ст. Даскалов, ЕС, 285. Като минете есени по тия места, ще се чудите и маете на буйни и шумнати лозя с натежали гроздове. ЛФ 1959, бр. 11, 3.