ЕСЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЀНКА¹ ж. Диал. 1. Плодно дърво (ябълка, круша, дюля), което дава плод през късна есен.

2. Плодът на това дърво. "Младо, та па младо, легнем му на ръка, / легнем му на ръка, като на мек душек, / .., / душа му мерише на есенка дункя." Нар. пес., СбВСтТ, 840.

ЕСЀНКА² ж. Диал. Домашно млекодайно животно (овца, коза, крава и под.), което ражда малките си през есента и дава мляко и през зимата. Есенка беше [козата], до Коледа млякото ѝ не секваше, гъсто мляко като овчо, но съвсем падна, остаря. Ст 1968, бр. 1181, 3.