ЕСЕННИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСЕННИЦА ж. 1. Пшеница, която се сее през есента; зимница, есенина. — Нещо не ми лови окото есенницата. Остана ниска на ръст. Кр. Григоров, ТГ, 61. Кога в Игличево толкова рано са класили есенниците? Кр. Григоров, И, 152. Томов гледаше нататък, където зеленееше просторът на избуялите есенници. Не е запомнил такова жито! Ст. Поптонев, НСС, 114.

2. Разш. Само мн. Зърнени култури, които се засяват и поникват през есента, а узряват през следващата година; есенина. Пътят скоро навлезе сред есенниците, наболи в дълги успоредни ивици, тъй както е текло семето от редосеялката. П. Бобев, ГЕ, 18. Не ще мине много време и есенниците ще пожълтеят, ще налеят клас. ВН, 1958, бр. 2106, 1. — Яхнал той коня, тръгнал нивите си да обиколи, що да види: есенницата не класила, пролетницата не никнала. Г. Марковски, СК, 107.

3. Земна площ, нива, засята през есента със зърнена култура. Трактористите валират есенниците някъде из огромната сто хиляди декарова мера на стопанството. Н. Тихолов, ДКД, 113.