ЕСЕНЯ̀ЧЕ

ЕСЕНЯ̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Пиле, излюпено през есента; есенно пиле, есенче. След малко запиука пиле — от есенячетата. Т. Харманджиев, КЕД, 44.

2. Селскостопанско животно, родено през есента; есенно добиче.

Списък на думите по буква