ЕСКИЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСКЍЗ м. 1. Изк. В изобразителното изкуство — предварителна незавършена рисунка, картина или части от тях, в която са набелязани, скицирани формата, позата, композицията, рисунъкът и др. решения на бъдещата творба. Няколко от изложените творби обаче показват, че авторът е успял в отделни случаи да преодолее ограничените страни на ескиза и да се добере до резултати, характерни за зъвършената живописна творба. НК, 1970, бр. 52, 3. — Защо не вземеш блока си и не идеш в парка да порисуваш? Така хубави са твоите ескизи с молив! Б. Болгар, Б, 128. В нея [Бодлейската бибилиотека] са намира нова галерия с ескизи и с оригиналните картини на Рафаеля и на Микела-Анджело. Знан., 1875, бр. 5, 76. // Първоначален модел на скулптурно произведение, макет, направен обикновено в умалени размери. // В сценографията — рисунка, проект на сценичен декор, костюм и под. Неговите първи по-значителни работи,.., издават един художник с вкус и чувство към декоративната живопис. И тъкмо това чувство на декоратор той най-сполучливо подчертава в своите ескизи за сценични постановки. БР, 1931, кн. 8, 302. Ескизи за V действие.

2. Спец. Първоначална техническа рисунка, скица на предмет, съоръжение, механизъм, детайл и др., съдържаща всички необходими данни за изработване на чертеж, проект за тях; скица. Аз отидох и извадих един ескиз .. на църквата и на зданието. АНГ I, 562.

3. Книж. В литературата, музиката и балета — редакция на художествено произведение или самостоятелна творба, в която в най-

главни линии и кратка, изчистена форма, е отразен основният творчески замисъл на писателя или композитора. Прекрасен образ е нарисувал [Ст. Руневски] в разказа "На изпит" — влюбеният млад помак. Сполучливи са и образите на чиновника от ескиза "Набеден" и на кандидата за служба от очерка "За наведения врат". Ив. Богданов, СП, 270. Балетни ескизи.

— От фр. esquisse през рус. эскиз. — Читалище, 1875, кн. 12.