ЕСКИЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСКЍЗНО нареч. Книж. Във вид на ескиз; в незавършен, сбит, кратък вид. Понякога художникът не обръща достатъчно внимание на позата, допуска отделни грешки в композирането, дава ескизно и небрежно ръцете. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Авторът тук направи грешка, като даде типа много ескизно; трябваше Панахия да бъде по-добре охарактеризирана, като гъркиня, за да контрастира по-релефно на българката Анастасия Узунова. Р, 1927, бр. 252, 3. Будевска тънко улавя всички намерения на автора, заложени схематично, ескизно, в героинята, но която тя, с голям художествен усет и реалистична игра, оживява. Ст. Грудев, АБ, 133.