ЕСНАФ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСНА̀Ф м. 1. Дребен градски или селски собственик, обикн. стокопроизводител или търговец, който е чужд на прогресивните обществени борби и се стреми само към материално благополучие и спокойно съществуване. Аз съм еснаф. Аз, Яков Мойсеевич, бивш и настоящ търговец, не желая да се жертвувам за никого, на мене и така ми е добре, приятели! М. Марчевски, П, 110. Защо ме хвърляте в краката на мълвата — на средния еснаф — тъй много доволен от ума си и вечно недоволен от положението си — на онези, лишени от въображение да постигнат смисъла на една постъпка, но обладаващи неизчерпаеми сили да я дъвчат и омерзяват! Н. Антонова, Н, 47. Зад майсторски нарисуваните старци, скучаещи вдовици, еснафи,.., зад целия смешен и трагичен свят на Бешков, аз откривах нови и нови светове. Ал. Гетман и др., СБ, 299-300. Той,.., изведнъж и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата в личния си живот, постъпи като последен еснаф. А. Гуляшки, ДМС, 190. // Разш. Разг. Духовно ограничен, често необразован, консервативно настроен и обществено неангажиран човек, чиито стремежи са насочени само към трупане на материални блага и водене на комфортен охолен живот. Може би щях да мисля по-иначе, ако и аз бях струпал тухлена къщичка с двор и градинка, както бяха направили ентусиазираните еснафи. К. Калчев, ДВГ, 59. Квартирата, семейството, бита? Глупости, да мислят за това еснафите. Ем. Манов, ПС, 36. Кръстанов. А нима уважавате Борис? Нина. Разбира се... Той е малко първобитен, но непокварен човек. Кръстанов. .. Но той е един еснаф, един долен и преуспял филистер. Д. Димов, ЖСМ, 12. — Къде си бил тази нощ? — В дома на... — Нейните родители отричат! — За да не компрометират дъщеря си... Еснафи! Др. Асенов, ТКНП, 136-137.
2. Майстор занаятчия, дребен собственик на дюкян или на малка работилница. Еснафите отваряха вече дюкяните си и чирачетата поливаха и метяха пред тях. В. Геновска, СГ, 30. Старите еснафи, бакали и златари, седнали пред дюкяните си с броеници в ръце, учудено и с уплаха гледаха тия почернели хора. А. Каралийчев, НЧ, 13. Земеделците повечето живееха в покрайнините, еснафите и чиновниците — в чаршията и около черквата. Г. Белев, ПЕМ, 83. Владиката Иларион,.., незабавно повиква черковните епитропи, Манола и Сапунова, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обяд, да бъдат без друго в оградата на метоха. УД, 17.
3. Само ед. Събир. Всички занаятчии като цяло; занаятчийско съсловие; еснафство. Тук, в кафенето, се събирали сутрин първенците от еснафа, търговци и лихвари, даскали, кираджии от други крайща. Ив. Коларов, Е, 26. Виж еснафа: колцина са вече, дето затварят дюгени и избягват по София и по други места, да си дирят прехраната. Т. Влайков, Съч. III, 8. И не да речеш някои заможни, охолни хора, не, а все еснаф, работен свят — тенекиджии, железари, дърводелци. Ал. Константинов, БГ, 88. На официалните празници софийският еснаф прави тържествени манифестации. Най-напред вървят българските занаятчии, след тях евреите и турците. А. Каралийчев, ПГ, 196. Всяка неделя еснафът
и по-будните българи се събират и Матевски им чете вестниците. В замръзналата тишина на читалищната одая любознателното сърце на българина докосва чужди страни и континенти. К. Странджев, ЖБ, 45-46.
4. Истор. В България през епохата на Възраждането — местна организация, сдружение на занаятчии от един и същ бранш; цех. За голямо съжаление,.., някои от еснафите, .. , отказаха да спомагат за поддържанието на учебните заведения. Г, 1863, бр. 10, 75. Оттатък като се събереше еснафът в дюгеня на бай Кръстя, много го одумваха [Георги], ама бай Кръстю прах не даваше да падне върху него. П. Незнакомов, ЖВ, 5. На Шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ I, 385. За около една година — от 1848 до пролетта на 1849 — в Самоков и околността настъпва мир.. Така изглежда, но не е така: в конака честичко влизат и излизат брадати ветерани на табашкия еснаф. Н. Хайтов, Х, 41. Ако иска някой да постъпи в един еснаф, той трябва да даде пари на еснафската каса. Н, 1884, кн. 5-6, 502. На дългата маса до тезгяха седяха хората от гайтанджийския еснаф и нещо разпалено говореха. П. Константинов, ПИГ, 164. Абаджийски еснаф. Бакърджийски еснаф. Дюлгерски еснаф. Златарски еснаф. Обущарски еснаф. Терзийски еснаф.
5. Само ед. Остар. Занятие, професия, занаят. — И ти ли си вестовой, приятелю? — попита Кънчо. — Ех, и аз съм от тоя пусти еснаф. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6, 373. До доктора седи един испанец, прокурор от касационния съд в Мадрид,.., както се вижда, учен юрист.. Не знае друг език, освен испанския, но нали сме от един еснаф, разбрахме се. Ал. Константинов, Бпр III, 30. По техните лица,.., отвендъж ги познахме, че не са те борчлии, чапкъни и пр., но хора от нашия еснаф, въстаници. З. Стоянов, ЗБВ III, 161. От сичките еснафи български най-малък е книгопродавашкият еснаф,.., на пет милиона българи, една книгопродавница има по̀ като хората в Пловдив. Г, 1863, бр. 6, 45.
6. Като прил. Обикн. неизм. Който се отнася до еснаф; еснафски. Какво ще ти чини бай Филип? Еснаф човек. Ив. Вазов, Съч. ХI, 92. — Такъв позор за еснаф човек! Доброто си име погубваш, майсторе! Р. Стоянов, М, 30. Макар и човек без учение, каквито бяха повечето наши еснаф хора в онова време, той бил надарен със здрав разсъдък и се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Бълг., 1902, бр. 453, 1. Издавало му [на калфата] се майсторско свидетелство (еснаф тескере). Ив. Коларов, Е, 22.
— Араб. през тур. esnaf.