ЕСНАФЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСНАФЛЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Еснафин. Българи почти не се мяркаха. Само тук-таме ще надникне еснафлия и после бързо ще скрие глава зад вратата на тъмния дюкян. Ст. Дичев, ЗС I, 504. По площада още нямаше никакво движение. Само пред някои кафенета седяха един-двама подранили еснафлии и сърбаха кафенце. Елин Пелин, ЯБЛ, 12-13. Аз съм еснафлия човек и не мога да си гледам работата за прехранвание на децата си. С, 1894, бр. 1503, 3. И тази вечер Атанас излезе из града. Тетевенският търговец не можеше да отвикне от търговските си привички — привечер преминаваше по чаршията, разменяше по някоя дума с еснафлиите и купците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 263.