ЕСНАФЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСНАФЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Еснафлия. Ония от съсловниците (еснафчиите), които употребляват огън, ако не чистят и поправят от време на време огнищата и комините на дюкяните, фурните и фабриките си;.., глобяват ся с един до пет сребърни петака. Ф. Перец и др., НЗ, 68-69. Аз не само бях обогатил сбирката си, но бях вече доволно привик‑

нал и на уместното им употребление в разговора,.. Това ми даваше някак преимущество, както над самите селяни, тъй и над другите мои съхудожници и еснафчии, селски учители. П. Р. Славейков, БП I, ХIV.