ЕСНА̀ФЩИНА

ЕСНА̀ФЩИНА, мн. няма, ж. 1. Неодобр. Духовна ограниченост, често необразованост, изостаналост и консерватизъм, характерни за мирогледа и поведението на еснаф; еснафлък. Сатиричният му [на Св. Минков] смях се насочи срещу казионната еснафщина,.. и еснафската пошлост. Лит. ХI кл, 348. В комедиите си Войников изобличава предимно пороците на чорбаджиите — алчност, простащина, еснафщина и егоизъм. Лит. Х кл, 118. Дон Кихот е най-големият идеалист... И ако други мислят, че той е смешен и манияк, то причината се крие в самите тях. В тяхната ограниченост и еснафщина. Б. Шивачев, Съч. I, 146. // Неодобр. Разбирания и прояви на духовно ограничен човек, чиито стремежи са насочени само към лично материално благополучие. Повелята, отправена към гостите му да събуят обувките си, не го засягаше пряко (..). Но .. се открояваше тъкмо онова, което той беше горещо презирал през целия си живот, пулеше се еснафщина, показваха рога дребнави привички. А. Гуляшки, ДМС, 39.

2. Остар. Еснафство (в 1 знач.). Еснафщината, сиреч институт на еснафите под турското владичество, се занимаваше освен с търговия и занаят и с други прости работи. Градеше черкви, поддържаше училища. Ив. Вазов, СНЖ, 76.

Списък на думите по буква