ЕСПЛАНА̀ДА

ЕСПЛАНА̀ДА ж. Книж. 1. Равно пространство, площад пред голяма сграда, паметник и др. Централна еспланада.

2. Равно издигнато място, височина, откъдето се открива панорамна гледка към околност, населено място и др. Ресторант "Копитото" е построен на една Витошка еспланада. // Гледката, която се открива от това място. Мярка се като видение царската еспланада на Канн. К. Константинов, ПЗ, 97.

3. Широка улица с алея. Надлъж, по цялата еспланада, протягат жилести ръце редица чинари. К. Константинов, ПЗ, 133.

4. Воен. Незастроено пространство между крепост и близките градски постройки извън крепостната стена.

— От фр. esplanade.

Списък на думите по буква