ЕСТЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀСТЕРЕН
ЀСТЕРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни. Хим. Прил. от естер. Сярата, която е съставка на сулфатите, се нарича неорганична сяра, а тази, която е съставка на естерите — естерна сяра. Б. Койчев, Б, 114.