ЕСТЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСТЀСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е получен в природата в резултат на свойствените за нея процеси, който съществува в природата като част от нея; природен. Противоп. изкуствен. — Не говоря за богатите каменни кариери, които снабдяват София с камък. Железницата прави достъпни и лесно експлоатируеми тия естествени богатства. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 25. Древните народи от Европа и Азия познавали естествените горива (природните газове, каменните въглища и нефта). Д. Русчев, НЗ, 12. Най-важният естествен
източник на светлина е Слънцето. Физ. VII кл, 1982, 78. Много естествени произведения, само тогива могли да ся употребляват в ядение, когато изнамерили огънат, а по-преди они били безполезни. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 168. Министерството на Исаака Ангела, дотолкоз си блъска главата, доде не дойде на мисл, да искат данък в естествени произведения: волове, крави. Б. Димитров, Я I (превод), 129. // Който е свързан с природата и съществува независимо от дейността на човека; природен. Противоп. изкуствен. Благодарение на съвършенството, до което е достигнала ортопедията, днес един изкуствен дървен крак напълно може да замести естествения. Ив. Вазов, Д, 49-50. Изобщо Букурещ има много естествени и изкуствени водни площи, които богатства подхранват зеленината и подържат свежестта ѝ и през най-горещите дни. Г. Белев, КР, 66. Луната е най-близкото до нас небесно тяло. Тя е единственият естествен спътник на Земята. Н. Николов и др., СС, 28. Реките, моретата и океаните са естествени водни пътища. △ Естествени ливади.
2. Който по природа съществува в някакъв вид или форма, който обичайно има определен вид или форма; обичаен. Сърцето му се изпълни с греховна радост, естествената руменина на лицето му се сгъсти. Д. Талев, ЖС, 91. И през целия ден сякаш я виждаше пред себе си, със златно-русите коси, които той смяташе за естествени. М. Грубешлиева, ПП, 6. Урвата над нея, тъмна и намусена, през нощта, добива полека-лека своя естествен зелен цвят. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 46. На изложението бяха представени репродукции на фрески в естествена величина. ВН, 1958, бр. 2039, 4. — О, благодаря за добрите чувства! — кимна насмешливо Рафаил, но, кой знае защо, гледаше не него, а Ана, която в този момент беше загубила окончателно естествения цвят на лицето си. А. Гуляшжки, ДМС, 106. Статуя на дете в естествена големина. △ Естествен цвят.
3. Който се обуславя от закономерното развитие на нещата и явленията в природата, без да зависи или да има отношение към човешката дейност; закономерен, природен. За него, очевидно, това е естествена последица на раната. Л. Стоянов, Х, 50. Подмладяването на горите става повече по естествен начин. А "България", 19. От юг градището не е укрепено, защото там са скалите, които представляват естествена защита. Ст. Михайлов, БС, 158. Когато крепостта запустяла след падането на страната ни под турско робство, площадката била засипана по естествен път с пръст. Ст. Михайлов, БС, 158.
4. Който отговаря, съответства на същността на някого или на нещо, който не буди недоумение; нормален, обикновен. Колко простичък, спокоен и естествен, е животът в провинцията. Й. Попов, ИЖП, 58. Прекрасно съзнавам, че Мони е в една възраст, когато има нужда от интимна приятелка, с която да поддържа едни напълно естествени връзки. Й. Попов, СЛ, 158. Той не си даваше сметка за нелепостта на вълнуванията си, за безумството на тая ярост, извикана от неща твърде естествени и обикновени в света на артистите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 191. Връзката между сестра му Катерина, каквато я познаваше — .. — и резбаря, какъвто го виждаше и сега, не изглеждаше никак чудна и беше по своему естествена. Д. Талев, ЖС, 372. Юрдан, Борис и Иван се готвеха за най-страшната присъда. Те често мислеха за близкия и страшен край, който ги очаква, но освен през редките часове на видимо униние, те се мъчеха да скрият от другарите си дори своята съвсем естествена тревога. Г. Караславов, Т, 92. Всяко движение и дума трябва да бъдат естествени, добри и привлекателни. П. Горбанов, ННУ, 4. // Обикн. за обстановка, среда и под. — който позволява на някого или на нещо да се проявява, да се развива в съответствие с неговата същност и природа; нормален. Трудът е естествено състояние за организма в сравнение с леността и мързела. Пр, 1952, кн. 6, 30. Той [бай Тодор хайдутинът] беше тука, така на мястото си, тъй пълно в своята естествена обстановка. Ив. Вазов, Съч. ХV, 15. Той [Еренбург] изобразява исторически лица, като ги поставя в тяхната естествена атмосфера, кара ги да действуват така, както им диктуват обстоятелствата. С, 1951, кн. 2, 153. И така, момчето, като влязло в школата, намира в нея като речи, отражение от родителската си къща,.. С една дума, то живее в естествен и нормален кръг. Знан., 1875, бр. 1, 9.
5. Който е логически обусловен от развитието, хода на нещата и явленията в обществения живот; закономерен. Ирина съзна, че всичко бе стигнало до своя естествен край и че трябваше да се махне оттук. Д. Димов, Т, 661. Окръжните комитети, които той [Левски] образува, се налагат обаче като естествени административни центрове. Ив. Унджиев, ВЛ, 295.
6. За нравствени, духовни качества или умения, способности на човек — който е даден от природата, който е по рождение; вроден. Естествената доверчивост на селяните, .. , мълчеше победена, смазана, унесена във вихъра. К. Величков, ПССъч. I, 16. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл, разбираше добре човешката природа, и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. У латинската раса наклонноста към импровизация, особено в живото слово, е един естествен дар. С. Радев, Худ., 11. Тук има младежи с
естествени художнически заложби, с природен вкус към красивото и разнообразието. Г. Караславов, ПМ, 82.
7. За човек, поведение, държание или характер на човек — който е непринуден, непревзет, искрен, сърдечен. С умореното си и слабо лице, с увисналия си и изострен нос, скрит в бръчките на шаечните дрехи, той изглеждаше тъй безобидно добродушен, тъй неподправено естествен и мил. Й. Йовков, ВАХ, 58-59. Със своите посетитили приказва [Прангата] сега някак по-любезно от напреди, като гледа да бъде непринудено естествен в обноските си. Т. Влайков, Съч. III, 159. — У него няма да намериш.., нито каква да е следа от суетност. Той е толкова естествен и прост. Ив. Мартинов, ДТ, 226. После .. побутна към криминалиста кутията за пури с жест, който нямаше подчертано гостоприемство,.., просто двама души,.., сядат да се поразговорят и единият от тях, с естествен и разбираем жест подканва другия да запуши. Е. Кузманов, ЧДБ, 24. Горан, победителят, се силеше да бъде естествен — при него това значеше наперен като петел. Бл. Димитрова, ПКС, 168. Все пак Руми не беше като другите,.. И защо трябва да смята, че е безсрамна, когато може би тя е просто естествена. П. Вежинов, БГ, 136.
8. Остар. Книж. Който се отнася до тялото на човек или животно; телесен, физически. В животното захваща да ся вижда едно изпадвание и отслабвание, захваща да ся лишява от естествената си сила. Дун., 1866, бр. 85, 2. Създателят, който е премъдро сичко направил, дал е на дела на мъжете разни естествени и нравствени преимущества. П. Р. Славейков, ПБЖ (превод), 1. Той бе тогаз на двайсет и две години, но развитието на естествените му сили беше станало толкози бавно, щото сичко се виждаше у него закъсняло. Н. Михайловски, ПА (превод), 35. // Който е свързан с мускулна, телесна сила или дейност; физически. Който по длъжност ся занимава с физический (естествен) труд и особено ако съединява телесно напрегание с умствено, за него малък послеобеден сън е потребен. Д. Фингов, Лет., 1873, 93.
9. Остар. Книж. Който се намира в първобитно състояние; нецивилизован, див. Ловджийските народи никога не могат да са турат на еднаква степен с естествените диваци, които поверяват сичката своя съдбина на природата. Знан., 1875, бр. 15, 228. Между братята у дивите или у естествените народи ние не срещаме такива отличителни черти в характерите, каквито се срещат у цивилизованите народи. Знан., 1875, бр. 9, 140. // За животно или растение — който се развива на свобода, в природни условия, без намесата на човека; див. Противоп. питомен. От естествените животни [в Перу] най-главни са: лама, вигон, кондор. Ив. Богоров, ВГД (превод), 308.
10. Разг. Като същ. естествена а) Естествена история като учебен предмет. — На кого са тези прекрасни пеперуди? — Продаваме ги, чичо Николай! — отговорихме ние. — За сбирките.. — По естествена. Върбанов ги иска от децата. С. Стратиев, СВМ, 124-125. б) Учебник по този предмет.
◊ Естествена история. 1. Наука, която изучава, описва и класифицира живата природа; есетствознание. Естествената история е оная наука, която ни поучава да опознаем естествените същества, що се намират отгоре на земната повърхност и вътре в земята. В. Берон, ЕИ, 1. Бибилотеката на баща ми беше богата главно с публицистична литература, с разни научни издания из областта на естествената история и икономическите науки. А. Гуляшки, ДМС, 177. // Тази наука като учебен предмет. Учител по естествена история. 2. Разг. Учебник по този предмет. Естествена коприна. 1. Текстилно влакно, получено от пашкула на копринената буба, което се отличава с лъскавина, еластичност и немачкаемост. Плат от естествена коприна. 2. Плат, тъкан от такова влакно. Уших си рокля от пъстра естествена коприна. Естествена нужда. Физиологическа потребност, обикн. у човека за отделяне на изпражнения и урина. На третия ден вече мога да стана и да ида сам по естествена нужда. Л. Стоянов, Х, 67. Като видяло тигъра, кучето си глътнало езика, взело да издава звуци на скоро излюпено пиле и свършило една естествена нужда с неестествена бързина. Й. Попов, БНО, 111. Естествена смърт. Книж. Смърт, която е причинена от старост, болест или физическо изтощение. Той говореше за самоубийството на поета като предчувствие и символ на годините, през които е живял, и от това аз разбрах, че поетът се е самоубил, а не е починал от естествена смърт. К. Калчев, ДНГ, 70. Никола Обретенов и жена му смятали, че З. Стоянов е починал от естествена смърт, тъй като и преди бил страдал от коремни болки. Н. Ферманджиев, РХ, 295. Естествени науки. 1. Науките, които изучават живата и мъртвата природа; природни науки. Какъв неизчерпаем рудник от безценни камене е химията, геологията, физиката, ботаниката и другите естествени науки. Лет., 1872, 162. Той каза, че покойният в изучаването на естествените науки е видял силата, която ръководи законите на творението и съдбините на света. БД, 1909, бр. 30, 3. Тоя родолюбив българин .. беше в Свищов учител по естествените науки и на немский язик. ДЗ, 1868, бр. 45, 170. 2. Естествена история; естествознание. В значителна степен ограничени, книжни, са знанията на учениците по химия, физика и естествените науки. НК, 1958, бр. 9, 1. Естествен каучук. Хим. Кау‑
чук, получен от млечния сок на каучуконосните растения. Противоп. изкуствен каучук. Естествено землеописание. Остар. Физическа география. Физическо, или естествено землеописание е тая наука, която разглядва естествено островите, горите, полуостровите, морята. Г. Икономов, КЗ, 4. Естествено право. Юрид. Идеалистическо учение за идеалното, независимо от държавата, право, произтичащо от разума и природата на човека. В своите философски построения буржоазните идеолози изхождали обикновено от учението за естественото право на човека. Според това учение хората се раждали с известни права, произхождащи от самата природа. Ист. Х кл, 6. Естествено число. Мат. Всяко едно цяло число от безкрайния естествен ред на целите числа. Редът на целите числа: едно, две, три, четири, пет и т. н. се нарича естествен ред на числата; самите числа се наричат още и естествени числа. Аритм. V кл, 3. В аритметиката изучавате естествените и дробните числа. Естествен подбор (отбор). Биол. Главният фактор в еволюцията на организмите, в резултат на който в борбата за съществуване оцеляват тези индивиди и видове организми, които се видоизменят така, че се адаптират и се приспособяват напълно към околната среда. Процесът на запазване и засилване на полезните за вида изменения и унищожаване на вредните, Дарвин нарича естествен подбор или преживяване на най-приспособените индивиди. ОБиол. Х кл, 112. Преживяването в природата на най-добре приспособимите животни и растения и загиването на най-малко приспособимите, Дарвин е нарекъл естествен отбор. В природата нови видове се образуват под действието на естествения отбор. Осн. сел. стоп. VIII кл, 126. Естествен прираст. Спец. Увеличаване на населението, което се измерва с разликата между раждаемостта и смъртността на населението. Естественият прираст се определя от разликата между броя на новородените и умрелите през една и съща година. Геогр. VIII кл, 1965, 104. Естествен ред на числата. Мат. Безкрайната последователна редица от целите числа 1, 2, 3, 4, 5... и т. н. Към всяко естествено число, колкото и голямо да е то, можем да прибавим едница и да получим друго, по-голямо число; затова казваме, че няма най-голямо естествено число и че естественият ред на числата е безкраен. Аритм. V кл, 3.