ЕСТЕСТВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСТЀСТВЕНО нареч. 1. Както е създаден от природата, както е по природа; природно. Естествено въздържан и с кротък нрав, той следеше обаче с жив интерес потайните приготовления. К. Великов, ПССъч. I, 79. Но щом дойдеше работата до прение, изведнъж отстъпяше, защото Хаджи Смион естествено беше твърде миролюбив и никой не помни,.., да се е карал с някого или поне да се е препирал. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Ако косата естествено е мазна, не трябва да я маже нито със зехтин, нито с помада. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. Селимовий син Мурат беше естествено способен человек. С. Бобчев, СОИ (превод), 109. // Според характера, същността си; въз основа на вътрешното устройство, природата на нещо. Поезията, както и другите дела на Славейкова, естествено се подразделят на три групи, тъкмо според трите течения на обществения ни живот в минали дни. П. П. Славейков, Съч. VI (1), 12. Денят естествено е разделен на четири части: утро, пладнина, вечер и полунощ. Е. Васкидович, ПП (превод), 70. // Според произхода, природата на нещата, без намесата на човешка дейност. Противоп. изкуствено. Обиколена също с дълбок ров [крепостта Бабини Видини кули], свързана с водите на реката, тя е била естествено непристъпна, когато мостът е бил вдигнат. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Веждите ѝ, които той смяташе естествено извити, ясно личеха, че са изписани. Ст. Даскалов, СЛ, 504. Който отсече или опропасти сеитби непожънати, дървета или други растения пораснали естествено или посадени от человеци;.., наказва ся със затвор от една седмица до петнадесет дена. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 67.
2. Съгласно с нормалния ход в развитието на нещата и явленията в природата и в действителността; закономерно, нормално. Остави да си дойде всичко естествено, без насилие, и без да създаваш впечатлението, че едничката ти цел е да се омъжиш! Св. Минков, РТК, 87. Големите западни държави виждаха, че България, която естествено щеше да остане под влиянието на своята освободителка, опираше на три море‑
та. Д. Яръмов, БП, 197. Нам се чини естествено и прилично, ако мъжът и жената се ползуват колкото са може повече от обществените отношения един към други. Знан., 1875, бр. 19, 238. Други говорят, че у множество народи умственото развитие е произлязло без никакви заимствувания и че човеческия разум са е обогащал естествено и самостоятелно. Знан., 1875, бр. 6, 85.
3. Непринудено, непревзето, непреднамерено. Той го казваше естествено и с пълно чистосърдечие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Той не оригиналничи, а говори пряко и естествено. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 10. Сега те бяха сами в гостната. Тя не знаеше какво да каже, какво да продума, но затова пък той се държеше така естествено, така свободно, сякаш не той, а тя му бе на гости. Д. Калфов, Избр. разк., 380. Тя му отвърна съвсем естествено, че посещава всички филми. Н. Каралиева, Н, 69. — Трябва да се държите естествено и не се бойте от обектива на Кришиванек... Няма никаква опасност за вас. Д. Димов, Т, 154. Излезе от стаята, без дори да погледне жена си, без да я целуне — беше станал естествено суров и свиреп. Й. Вълчев, СКН, 513. Или преструва се — страхът да стихне / и на хазаите да не тежи? / Но може ли човек да се усмихне / насила тъй естествено, кажи? Бл. Димитрова, Л, 195.
4. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо е нормално, в реда на нещата.Естествено е, хубава жена да има хубаво облекло. Ив. Вазов, Съч. IХ, 7. — Как може това да стане най-естествено, най-правдоподобно? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 109. При някоя тревога от съвсем незначителна грешка във време на час — напълно естествено за всяка млада учителка — той ѝ подхвърляше някоя шега, за да я успокои. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Трябва да забележа, че е право и прилично, още и естествено, за духовенството да държи първо място в народа. Нап., 1875, кн. 4, 49.
5. Обикн. като вмет. дума. За потвърждаване на някакъв факт, на нещо, което е ясно, очевидно, безспорно и не подлежи на съмнение; разбира се, то се знае. Аз, естествено, не мога да реша тези въпроси самичък.. — Ще свикам войводите и след като зряло обмислим отговора си, ще ви го съобщя. Ст. Дичев, ЗС I, 382. Може би не ме познаха или са премного вдадени в разговор — естествено, политически, отечествоспасителен. Л. Стоянов, Х, 74. Мелвин заплака. Сълзите ѝ падаха нарядко, но бяха тежки и непоносимо откровени. Тя не натовари с тях мъжа си. Каза му: "Това е от щастие!", защото знаеше, че той чака точно този отговор, и го прие естествено, без благодарност. С. Севан, Р, 55. Ще остане тук — естествено, че в Цариград ще остане [Кусев]. К. Странджев, ЖБ, 14. Когато умножим с две десетици, естествено, ще получим хиляди. К. Кърджиев, А, 125. Покръстването на българите, естествено, трябваше да промени много и много нравствения им живот. Т. Шишков, ИБН, 151.
6. Като частица. При отговор за изразяване на съгласие с нещо; разбира се, да, точно така. — Мога ли да изпуша една цигара при вас? — попита той. — Естествено!... — отвърна Ирина, без да се учудва на старомодната му вежливост. Д. Димов, Т, 348. — Естествено, за да бъде включен един роман в томче "Избрано", той преди това е бил издаван. В. Сотиров, ЛНП, 41. △ — Ще ми услужиш ли с твоята писалка? — Естествено, заповядай.