ЕСТЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЕСТВО̀, мн. няма, ср. Книж. 1. Съвкупност от всички отличителни природни

качества и свойства, от устройството, произхода, същността на даден предмет или явление от действителността; природа. Смехът по своето естество е интимен, навсякъде проникващ и жизнен. Ал. Гетман и др., СБ, 59. Нека грубите натури, които не знаят човека и не познават неговото естество, да попитат, защо художничката не е отишла още и там, и там..., където би трябвало да отиде самият запитвач. Ал. Гетман и др., СБ, 61. Естеството му [на разтвора] се обуславя от състава на морската вода и от специфичните условия за живот на организмите от растителното и животинското царство в Поморийското езеро. ВН, 1958, бр. 2023, 4. Скоростта на изпарението зависи от естеството на течността. Физ. Х кл, 1951, 78. Една комета,.., обръна всеобщото внимание на въпроса заради естеството на материята, от която са състоят кометите. Лет., 1876, 97. Може ли да знае някой естеството на слънцето? Не. Някои мислят (мечтаят) да е общи огън,.. А други говорят да е стихически огън. Г. Икономов, КЗ, 3.

2. Най-главното, основното, определящото свойство или качество на нещо; същина, същност, характер. Писмото можеше да бъде важно, или от деликатно естество. Ив. Вазов, Съч. ХII, 176. Прочут човек в града беше и Кръстан касапинът, макар и неговата слава да беше от съмнително естество. Й. Йовков, ПК, 34. Без да си правим и най-малката илюзия за естеството на пътя, който лежи отпреде ни, ние обаче без колебание и страх тръгваме по него. Г. Кирков, Избр. пр I, 46. Самото естество на неговия [Микеланджеловия] творчески процес, толкова лично оцветен,.., е бил малко подходящ метод за обучение на последователи. М. Бичев, АНВ, 30. — Трябва да забележим, че Гоце изкусно беше подвел властите към убеждение в чисто разбойнишкото естество на извършения план. П. К. Яворов, Съч. II, 201.

3. Членувано с предл. на или нечленувано със съгл. опред. Едно определено количество, качество, свойство, черта на нещо, което се подчертава, като важно, главно в изказването, в момента. Пък съществуваха и мъчнотии от техническо естество, които сам Ставри не беше наясно как ще преодолее, като например липсата на енергийни източници около градчето Н. А. Гуляшки, ДМС, 82. Гледаха ни и как хапваме краставички и сельодка, и колбаси от всякакво естество, а имаше комай и хайверец. С. Северняк, П, 192. Не по-добре бяха осведомени руските посланици върху естеството на намесата, която те бяха натоварени да искат от Европа. С. Радев, ССБ II, 549. Не бих казал както сержантът Иван Мравов, че това са подозрителни типове (естеството на работата му налагаше да бъде повече подозрителен от другите хора). Й. Радичков, ВН, 33. Книгата е изградена в три стилни линии.. Формата се наложи от естеството на описваните събития. Д. Яръмов, БЛ, 7.

4. Остар. Съвкупност от отличителни духовни черти на човек, очертаващи неговата морална и нравствена същност; нрав, характер. Нашето естество е такъво, чтото ние за много время не можем непрестайно да ся напрягаме само да работим, а искаме и да ся поразвеселим. Лет., 1873, 188. В това изучение на человеческото сръдце, както и в изучението на науките и на книжевността, не забравяй нежното естество на детето. Ч, 1871, кн. 10, 320.

5. Остар. Книж. Обикн. членувано. Материалният органичен и неорганичен свят като цяло; природа. По една странна прищявка на естеството, това безобразно, криво и калпаво тяло се увенчаваше от хубавата глава, стройно сложена на един къс врат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. — Такъв берекет рядко е имало. Ама как позна, я кажи!.. — Естеството дава знаци. Й. Йовков, ВАХ, 11. По-малко страшно бе изглеждало Конаре дори през годините на голямата суша или по чумавото. Тогава бедата идеше от себе си, изпращаше я самото естество и тя се връзваше с всичко останало. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 538. Някои умират тихо,.. В тази смърт има облекчение; тя иде от самото естество; тя е сякаш едно обратно раждане — връщане към небитието, откъдето си дошъл. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 524. Пролетта е онова време, когато силите на естеството са намират в най-сгодните условия да възприемат сякакви семена и да ги произвеждат в кичести и весели растения. Ч, 1870, кн. 3, 96-97. Естеството е надарило человека с хубави и прекрасни способности, на нему е оставило тяхното развитие и облагородяване. Лет., 1873, 99. — "Какво ли е туй нещо тука?" / Извикал царят на въздуха; / "А, виждам, охлюв!.. Игралото / на естеството / живец в една черупка." Ст. Михайловски, NV, 71. Общият излъчен поток, максималният спектрален поток .. зависят от излъчвателната повърхност .. на източника, от абсолютната му температура .. и от естеството му. И. Аламанчев, ЕО, 4.

6. Остар. Само членувано. Съвкупност от физическите органи на човешкото или животинско тяло; организъм. Криво е и съвсем против естеството е да ся яде само по еднаж на ден. КН, 1873, кн. 5, 23. И ми е правил ястие от фасули с кромит лук, ястие, което ползува и естеството ми повече от гурговиците и яребиците. ВУХБ (превод), 88. Животните, които не познават от лекарство, а само слушат гласа на естеството, са много по-добре от нас: тии намират най-прости целебни билки. Лет., 1871, 148.