ЕСТЕСТВОЗНА̀НИЕ

ЕСТЕСТВОЗНА̀НИЕ, мн. ‑я, ср. 1. Само ед. Съвкупност от науките, които изуча‑

ват неживата и живата природа; природознание, природни науки, естествени науки. Едновременно и във връзка с развитието на материалната култура, науката достигнала големи успехи. Направени били важни открития в областта на естествознанието. Ист. Х кл, 89. А освен веществената облага, която подава естествознанието, то яко тежи и въз нравственото образование. Й. Груев, Ф (превод), III. Такава власт били добили жреците с познанията си: зачтото тии разбирали от геометрия,.. от естествознание и от закони. ВИ, 4. // Тези науки като сборен учебен предмет в началното училище. — Преди да тръгна насам от Търново, пет дни поред ходех при учителите. Слушах, как учат учениците в класното училище. Там вече изучават история, земеописание, естествознание, граматика. Д. Мирчевски, ДВ, 54. В училището Калитко най-много обичаше уроците по география и естествознание. Ив. Хаджимарчев, ОК, 7.

2. Разг. Учебник по този предмет в началното училище. Набавих всички учебници с изключение на естествознание. △ Дай ми естествознанието си, за да си подготвя урока. △ Учителката нареди на учениците да отворят естествознанията си на първия урок.

Списък на думите по буква