ЕСТЕСТВОИЗПИТА̀ТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до естествоизпитател и до естествоизпитателка; естествоизпитателен.
ЕСТЕСТВОИЗПИТА̀ТЕЛСКИ. Нареч. от прил. естествоизпитателски.