ЕСТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЀТ м. Книж. 1. Лице с естетически усет, с изтънчен вкус, което цени и обича хубавото, красивото, изящното в природата и човешкия живот. Йовков беше голям естет и затова той следеше винаги книгите му да са добре напечатани. Д. Йовкова, Сб??СЕП, 417. Антон Страшимиров е и в живота си естет, може би дори повече естет в живота, отколкото в някои свои произведения: неговата избраница е най-хубавата щерка на заможен и почтен видински гражданин. Ст. Младенов, Сб??СЕП, 31.

2. Лице, което има познания и интереси в областта на изящното, естетичното в литературата и изкуството; ценител, познавач. Той беше музикален, въобразяваше си, че е естет и страшно държеше на естетиката. Ем. Станев, ИК I и II, 354. — А бе, Пеца, ти криминалета четеш ли? — пита ме,.. — Чета, защо да не чета. И то е литература, макар че вие естетите,.. Защо ме питаш? П. Незнакомов, ЖВ, 52. Подхвърляше на партньорите си съмнителни шеги,.., а един мастит театрал и тънък естет реши, че това е нов прочит на Николай Василевич и страшно му хареса. Г. Друмев, УКР, 23.

3. Специалист по естетика. Теоретикът на "Мисъл" — д-р Кр. Кръстев не оказа.., никакво въздействие като естет върху писателския натюрел на никого от големите писатели по онова време. К. Константинов, ППГ, 132-133. Там още стои Ръскиновата автобиография,.. Животът на този английски философ, социолог и естет я [Лора] много интересуваше. М. Кремен, РЯ, 349.

4. Привърженик, последовател на естетизма; естетик. И прави редица догадки .. присъщи на формалиста естет. В. Йосифов, Избр. тв I, 25.

— От гр. αwσ2ήτης през фр. esthète.