ЕСТЕТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЕТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Изк. Подход в изкуството, който обикн. пренебрегва художественото съдържание, връзката с действителността, като се обръща най-голямо внимание на формата ѝ. Някои художници рисуват човека въобще, без творчество, без естетизъм.

2. Философ. Течение в естетиката, което издига и абсолютизира формалните елементи на художественото произведение като подценява съдържателната му страна; формалистична естетика. Естетизмът взима връх в европейското изкуство в началото на ХХ век.

3. Книж. Склонност, усет към възприемане на красивото, прекрасното, на естетичното в природата, живота и изкуството. И в този разказ ["Индже"] Йордан Йовков е проявил характерния за него естетизъм. Героите му се проявяват с цялата си красота и сила. Лит. ХI кл, 230.