ЕСТЕТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСТЕТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който се отнася до естетика като наука. Почти всички наши възрожденски културни дейци се учат в Русия и от руската прогресивна педагогическа и естетическа мисъл. Лит. Х кл, 96. Естетически категории. Естетически теории. Естетически формализъм.
2. Който се отнася до естетика като система от възгледи за прекрасното в природата, живота и изкуството на дадена философска школа или личност. Под влиянието на идеите на тези забележителни революционни дейци и мислители Каравелов изработва своите политически, философски и естетически разбирания. С, 1954, кн. 3, 117. — Това говори, колко сложен и драматичен е пътят на изкуството и на художника, и колко опасности го съпътствуват със самото развитие на историческия процес, в който естетическото се мени според новите митове. Ив. Сарандев, ЕС, 126-127. Най-разнородни и сложни задачи лежат пред илюстратора: професионално-творчески,.., режисьорски, естетически и др. Ал. Гетман и др., СБ, 135. Образованието бива:.. естетическо или чувственно образование, което ся относи към изкуствата и вкуса. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 171. Неговите [на Курбе] естетически концепции са вече открито израз на политическите възгледи. Хр. Ковачевски, СК, 57.
3. Който се отнася до усет, до вкус, до отношение към красивото, прекрасното в живота и изкуството. Естетическите чувства са положителното отношение на човека към красивите обекти, които той възприема, представя или мисли. Псих. ХI кл, 84. Чернишевски подчертава, че преводната литература взема важно участие в развитието на народното самосъзнание, в развитието на естетическия вкус у народа. Н. Лилиев, Съч. III, 98. Описанието няма да ви помогне да изпитате онази естетическа наслада, която идва от виждането на "този прекрасен паметник на родопската архитектура". Н. Хайтов, ШГ, 106. Винаги съм вярвала, че с песните и рецитациите доставям естетическо удоволствие и отмора на хората. Й. Попов, ЧП, 36.
4. За произведение на изкуството — който се определя, характеризира от гледна точка на естетиката, на законите и изискванията на художественото претворяване; художествен. Главното, което интересува художествения критик, е преди всичко естетическата стойност на картината. Хр. Ковачевски, СК, 81. Не особено високо съм ценил и мога да ценя аз тази поезия, имайки пред очи главно нейната естетическа ценност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 5. Той [литературният историк] изхожда от положението, че реалистичното отражение на обективната истина, на жизнената правда е, което именно създава трайни естетически ценности. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155.
5. Като същ. естетическото ср. Изк. Признак, белег, свойство, качество на някои предмети и явления от природата, от обществения и духовен живот на човека, който буди, предизвиква специфични емоции, преживявания и асоциации, свързани с идеята за съвършенното, за прекрасното. По-добре в изкуството убийства и измени, отколкото в живота и действителността. Да, но изкуството трябва да бъде жизнеутвърждаващо. Много трупове — неприятно за окото. Губи се естетическото. Мярата. Р. Ралин, НН, 202.
◊ Естетически идеал. Изк. Обществен или личен идеал за прекрасното в природата, човека и изкуството, като елемент на философска концепция, обикн. отразен и претворен в изкуството.