ЕСТРАГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТРАГО̀Н, мн. няма, м. Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни (култивиран вид градински пелин), с малки продълговати листа и дребни цветчета, богато на етерични масла и витамин С, с ароматен лютив вкус, което се употребява предимно като подправка или билка и по-рядко за салата; тарос. Artemisia dracuncutus. Прясното масло се разбърква много добре с магданоза и естрагона, ситно начукани, и сока от печеното месо. Н. Сотиров, СК, 114. С мащерка, селим и девесил са ароматизирали рибените чорби, а с естрагон — задушените меса. Л. Петров и др., БНК, 39. Пилешки сос с естрагон.

— Фр. estragon.