ЕСТУАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТУА̀Р м. Геогр. Фуниеобразно дълбоко устие на река, вливащо се в море или океан. Там, където съществуват приливи, отливи и морски течения, последните отнасят наносите на реките. В този случай се образуват фуниеобразни устия, наречени естуари. Геогр. VIII кл, 1958, 113. Почти цялото крайбрежие на страната представлява низина,.. Тук има много блата и естуари — речни устия, разширени от морските приливи. Л. Мелнишки, К, 5.

— От лат. aestuarium.