ЕТАЖЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТАЖЀРКА ж. Подвижна мебел, обикновено дървена, която се състои от разположени една над друга хоризонтални полици, предназначена за книги, домакински съдове или други вещи. В ъгъла тъмнееше широк дървен скрин, боядисан кафяво, а над него стърчеше сложена малка етажерка за книги и дребни домашни прибори. К. Велков, СБ, 26. В стаичката ѝ [на Ирина] нямаше промяна. Същото просто желязно легло,.., същата дървена етажерка с книги. Д. Димов, Т, 301. Мебелировката на иначе голямата кухня беше много оскъдна: печка със светилен газ, една етажерка за съдове, масата, няколко стола, и в дъното изтърбушено канапе. Г. Белев, КВА, 184. Покъщнината не беше много (единичен креват, скрин, малка писалищна маса и до нея — етажерка на тънки крачка). А. Гуляшки, ДМС, 40. // Такава мебелна конструкция като част от голяма мебел, шкаф, гардероб и под. или окачена на стената; лавица, полица. Два продънени стола, едно съвсем изпокъсано канапе, няколко изцапани книги на една закачена .. етажерка, един изтъркан килим, съставяха останалата мебелировка. БД, 1909, бр. 8, 2. Енциклопедиите са на откритата етажерка на библиотеката.

— От фр. étagere вер. през руски этажерка.