ЕТА̀ЖНОСТ

ЕТА̀ЖНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Строит. 1. Брой, количество на етажите в една сграда, който определя височината ѝ. Предвижда се по-голямо разнообразие на готовите панели, различна етажност, по-богата гама на оцветяване. НР, 1979, кн. 3, 1. От анкетата и анализа на жилищния фонд трябва да се установи състоянието на жилищния фонд, като се посочи: .. как е разпределена жилищната площ в града по етажност на сградите. Т. Горанов и др., ПА, 93. Масивните и стоманобетонните скелети при по-голяма етажност удебеляват значително зидовете и колоните в партерните етажи.

2. За растения, земни пластове и под. — съществуване, положение във вид на етажи. При почвени прерези може да се наблюдава етажност в разпределението на корените. М. Воденичаров и др., ЕБ, 109.

Списък на думите по буква