ЕТАЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕТАЛО̀Н м. 1. Спец. Точен образец, модел като мерна единица от дадена измерителна система, по който се изработват и сверяват съответните измерителни уреди. Така както еталонът за дължина — метърът, така както другите еталони се пазят в бюрото за мерки и теглилки, така също и еталонът за цветовете, трябва да се пази при тях. К. Манолов, ВХ, 69.
2. Спец. Измерителен прибор или апарат с голяма точност, който служи за проверка на други такива прибори. Той [газовият термометър] служи обикновено за термометър-еталон или нормален термометър, с който се сравняват живачните термометри. Физ. IХ кл, 1958, 41. // Контролно-измервателен уред, шаблон, изработен по определена система за широка употреба. — Към контролно-измервателните инструменти спа‑
дат: граничните калибри [скоби и пробки], контролни плочки, еталони и др. Маш. IХ кл, 82.
3. Банк. Количество метал, обикн. злато, който е стойността на една монетна единица в дадена монетна система. Златен еталон.
4. Прен. Книж. Само ед. Мерило, образец за сравнение. Нека, вземайки всичко положително от страните еталон, да възприемем и техните воля и навици. Диал., 1990, бр. 28, 2. Недейте издребнява. За мене вашата любов, вие двамата, сте еталонът.. Нали разбираш, за какво ти говоря? Т. Монов, СЧ, 114.