ЕТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТА̀Н, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, наситен въглеводород — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта, в природните и изкуствени горливи газове, и се използва като гориво. Когато земните газове излизат от петролни находища, те съдържат известни количества изпарения от леките въглеводороди на земните масла — етан, пропан, бутан. В. Пеев, МК, 160

— От гр.