ЕТЕРНИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТЕРНЍТ, мн. няма, м. Спец. Огнеупорен и водонепропусклив, здрав и твърд, пресован строителен материал, получен от циментова маса с прибавка на азбест, от който се правят различни видове строителни елементи, тръби, покривни плочи и др.; азбестоцимент. В практиката често се използуват тръбопроводи от дърво, етернит, каучук. Й. Ганчев, Х, 105.

— Фр. éternite.