ЕТИКЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТИКЀТ¹ м. 1. Листче хартия или парче картон, което се залепва или се прикрепва към предмет като отличителен белег, съдържащ указание за вид, предназначение, притежател и др. Благодатка нареждаше в специална касетка минералите за изложбата и пишеше с туш етикетите. Цв. Ангелов, ЧД, 219. Ние бяхме слезли и се разхождахме по перона. Нашият другар също слезе. До него беше свален голям жълт куфар, изпъстрен с етикети. Й. Йовков, Разк. III, 129. Представител на пътническото бюро им раздаде кръгли картонени етикети, на които беше написано името им и фирмата на презокеанската параходна компания. Ал. Бабек, МЕ, 30. На етикета [на тетрадката] с несръчния и разкривен почерк на дъщеря ми бе написано: "Въпроси и отговори във връзка с приемането в пионерската организация". П. Незнакомов, СНП, 75. // Листче или парче картон с надпис, или някакъв друг знак, символ, граф и под., върху търговски стоки с информация за вида, марката, цената и др. данни. Недалеч от тях разтоварваха параход, пълен догоре с малки дървени каси, на всяка една от които се виждаше пъстър етикет : "Ябълки от Калифорния". Ал. Бабек, МЕ, 239. Наредих стоката в кутии, сложих им етикети с цени и търговията се завъртя. Др. Асенов, СВ, 93. — А масичката — промълви с мъка Бен. — Масичката ли? Отиде на разпродажба. Ела след една седмица и ще я видиш с етикет и цена. Бр. Йосифова, РЧМ, 217. В конфекционното производство към всяка дреха задължително се зашива етикет. Н. Афлатариева и др., ТГДО, 63.

2. Надпис, фирмен знак. Франсоа е барман в първокласния бар на "Флорида".. В неговата весела аптека са наредени безброй бутилки с пъстри етикети: уиски Бляк енд Уайт, коняк Мартел. Св. Минков, ДА, 11.

◊ Лепвам / лепна (залепвам / залепя, окачвам / окача) някакъв етикет някому. Окачествявам някого (обикновено несправедливо) като някакъв, изкарвам го един или друг. Никой не беше я упълномощавал да бъде съдия на хорските постъпки и неразбории. Всичко идеше, изглежда, от положението ѝ на "сериозна жена". Някак си негласно и естествено ѝ бяха лепнали този етикет. К. Калчев, СТ, 104. Но върху челото на Кабзата беше лепнат вече етикетът "подстрекател"... А. Гуляшки, СВ, 193. — Реших, че е по-добре да напусна колектива, преди да ми залепят етикета на изключен адвокат. Д. Димов, ЖМ, 21.

— Фр. étiquette. — Б. Димитров, Асен I (превод), 1864.

ЕТИКЀТ², мн. (рядко) ‑и, м. Етикеция. Непознатият любезно се усмихна,.., и с елегантен жест поднесе една малка книжка. — Наръчник по възпитание и етикет — каза той. Д. Кисьов, Щ, 481. Два реда татарски велможи седяха пред него, при тях няколко български, и всеки на мястото, което му даваше чинът. Също, както беше дворцовият етикет при Смилеца. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 183. Брат Гонзало побърза да се съобрази с етикета на ордена и като поднесе чая, със смирен поздрав излезе от палатката. Д. Димов, ОД, 253. Император Хирохито,.., спазваше строгия етикет и .. поддържаше дистанция с простосмъртните. Диал., 1990, бр. 7, 11. Придворният етикет например със своята строгост, външна ефектност и дребнава самоцелност, е имал за цел да създаде "обществен ореол" за монарсите. Мор. пр VIII кл, 46.

— Фр. étiquette. — Д. Войников, Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия, Букурещ, 1861.