ЕТИКЕТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕТИКЀТЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от етикет1. На нощното долапче стоеше жълто плоско шишенце, с етикетче: "При нужда". М. Грубешлиева, ПП, 125. Тя завърза етикетчетата върху дръжките на куфарите и ни раздаде по едно листче. Г. Крумов, Т, 65. Реката беше нарисувана много широка и при всяко пристанище имаше забодени малки и заострени към единия край правоъгълни етикетчета. П. Спасов, ХлХ, 340.