ЕТИМОЛОГЍЧЕН

ЕТИМОЛОГЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Който се отнася до етимология; етимологически. При правопис, който почива на етимологичното начало, се държи сметка за произхода на думите, а не за техния изговор. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. При звуковото писмо правописът се построява върху две основни изисквания: етимологично и фонетично. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Етимологичен речник. Етимологично изследване. Етимоолгичен анализ. Етимологично значение.

◊ Етимологичен правопис. Езикозн. Правопис, който се изгражда на основата на произхода на думите и историята на езика. Етимологична фигура. Литер. Стилно-езиково средство, създаващо благозвучие, което представлява съчетание на думи при повтаряне на един и същ корен, понякога и еднакви в смислово отношение, особено характерно за песенния фолклор; фигура етимологика; напр.: мрежа замрежи; дрямка додряма; жалба жаля, град градяха, ден денувам, нощ нощувам; рано подрани; нема немица; слепа слепица; тъмни тъмници; долу нанадолу.

Списък на думите по буква