ЕТИМОЛОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТИМОЛО̀ГИЯ ж. Езикозн. 1. Само ед. Дял от езикознанието, който изучава историята, произхода и родствените връзки на думите в един език или в група родствени езици. Работата в областта на етимологията изисква от езиковеда задълбочена и всестранна филологическа подготовка.

2. Произход на дума или група думи и техните връзки с други думи от същия, или от други родствени езици. Вероятно е обаче, че без да се губи предвид етимологията, фонетиката ще се приеме за главна основа на правописанието. К. Величков, ПССъч. VIII, 50. Сам той [Цанко] .. е държал безусловно на живата народна реч.. като е допускал,.., само толкова връзка с етимологията и речника на старобългарския език, колкото е било необходимо. М. Арнаудов, БКД, 28. Етимология на местните имена.

3. Разш. Прен. История. Етимологията на тази връзка е сложна и изисква специален анализ. △ Етимология на процеса. Етимология на болестта.

◊ Географска етимология. Остар. Топонимия. Все повече и повече си пробива път убеждението, че от географската етимология или науката за имената (топонимия) могат да се добият важни заключения за жилищата, границите и преселенията та старите народи. П. Делирадев, БГХ, 16. Народна етимология. Езикозн. Ненаучно, погрешно осмисляне и тълкуване на дума, обикновено заемка, основано на аналогия или звукова прилика с друга позната дума.

— Гр. Tτιμολογία през рус. этимология или нем. Etymologie. — П. Берон, Рибен буквар, 1824.