ЕТНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕТНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до етнос, до народ или народност; народностен. Славянската етническа общност се е оформила окончателно през първото хилядолетие пр. н. е. Ист. Х и ХI кл, 16. Всяко творчество има цена за дадена национална култура, когато това творчество е извезано от елементи, които обуславят бита и тежненията на един народ, ограничен в дадени етнически и исторически граници. БНТ, 1942, бр. 240, 2. Траките са били подложени на асимилационни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БНК, 11. И тъй, когато депутатите на Първото Велико народно събрание във Велико Търново са гласували за София като бъдеща столица на Третата българска държава, те са имали едниствено предвид средищното ѝ място в етническите граници на нацията. С. Северняк, П, 374. Тук [в Северна България] е здравата българска раса, запазена от всяко съприкосновение с Византия, чиста от тия етнически утайки, които движенията на народите са оставяли по другите земи на полуострова. С. Радев, ССБ II, 271. Етническа карта на континента.
◊ Етническа група. Човешка общност, родствена по произход, която обикновено говори един и същ език, изповядва еднаква религия и има близки бит и култура. — Разделяме един войнолюбив народ на тридесет-петдесет етнически групи и всяка от тях изпращаме да живее между някой миролюбив народ. Л. Янов, СЗ, 54. Византийската империя обхващаше най-разнородни етнически групи. Р, 1927, бр. 236, 3. Етнически състав на населението. Състав на населението по народности и етнически групи. Етническо напрежение. Книж. Влошени отношения, неразбирателство, напрежение (понякога водещи до въоръжени конфликти) между различни етнически групи в една държава, регион. Българската държава ще се противопостави решително на всички опити за създаване на етническо напрежение у нас, обяви премиерът по повод исканията за признаване на турско малцинство. Мон., 2006, бр. 2489 [еа]. На Балканите основен проблем продължава да бъде етническото напрежение, нарастващата нетолерантност.. между етническите групи. Кап., 2004, бр. 44 [еа]. Етническо прочистване. Полит. 1. Политика, имаща за цел принуждаването на една етническа група, която е етническо малцинство в една държава или област, да ги напусне, да се изсели. През пролетта и лятото на 1999 г. сръбските сили за сигурност осъществиха брутална кампания на етническо прочистване в Косово. С, 2001, бр. 2897, 4. Журналистът.. беше призован като свидетел по делото.. срещу двама босненски сърби.. През 1993 единият от тях е защитил политиката на етническо прочистване в интервю пред американския журналист. Дем., 2002, бр. 109 [еа]. 2. Принудително напускане, принудително изселване на една етническа група от определена територия вследствие на такава политика. При този темп на етническо прочистване скоро може да се окаже, че Сърбия вече няма косовски проблем. 24 часа, 1999, бр. 89, 1. През 1995 г. хърватските войски се обърнаха срещу сините каски на ООН и предизвикаха етническото прочистване в самопровъзгласилата се република Сръбска Краина. Кап., 2004, бр. 12 [еа].
— От гр. T2νικός 'племенен'.
ЕТНЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. етнически. В етнически пъстрата Хабсбургска монархия, заедно с разлагането на армията, все повече се засилват народно-освободителните движения на определени народности. Ист. Х кл, 178. Из вродения си .. оптимизъм Гьоте стига до преклонение пред вечните закони и правдата, при препоръка за дейно лично участие в съдбата на ония, с които живеем, с които сме свързани етнически, социално или културно. М. Арнаудов, Г, 79.