ЕТНОГЕНЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТНОГЕНЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Ентогенезисен; етногенетически. Важни събития, изиграли решаваща роля за завършването на етногенетичния процес, са приемането на християнството като официална религия през 865 г. и по-късно, създаването на славянската писменост, и разпространението на славянската просвета и книжнина. Л. Петров и др., БНК, 12. Неразривната връзка и взаимната обусловеност между палеоантропологията, палеопатологията и палеодемографията проличава особено ясно при изследването на етногенетичните процеси. ПЗ, 1981, кн. 10, 5-6. Това [биологичната реконструкция] позволява да се изяснят редица етногенетични въпроси. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.