ЕТНОГРАФИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТНОГРАФЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Етнографски. Огромните етнографически материали, които той [Цани Гинчев] бе събрал в течение на своята дейност между народа, бяха една неизчерпаема мина, която той полека-лека разработваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. Издава [П. Р. Славейков] вестници, политически брошури и почва да туря в ред своите наново събирани исторически, етнографски и фолклорни материали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 108. Тая страна е известна на учения свят в географическо и недостатъчно ясна в етнографическо отношение. Бълг., 1902, бр. 454, 2.

2. Етнически. Цели три столетия е трябвало, за да се измени старият етнографически състав на полуострова. ПСп, 1876, кн. 11-12, 217. Един от въпросите, който много увлече събранието, беше и определянето етнографическите граници на България. Ив. Вазов, Съч. VII, 174.

ЕТНОГРАФЍЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. етнографически. Чирпан и Елена — родните градове на Яворов и Мина .. Тия два града са разделени от Стара планина като с огромен, висок до небето зид, който ги обособява не само географически, етнографически и летописно, но и психологически. М. Кремен, РЯ, 90.