ЕТРУ̀СКИ

ЕТРУ̀СКИ, мн., ед. (рядко) етру̀ск, м. Истор. Древен народ, населявал областта Етрурия (днешна Северозападна Италия) през I хилядолетие пр. н. е. На север от Лациум живеели етруските. Те най-рано от всички народности в Италия образували държава и създали бележита култура. Ист. V кл, 108. Островът [Корсика] бил последователно владян от гърци, етруски, картагеняни, римляни, вандали, византийци. Л. Мелнишки, ПП, 139. След като опасността от страна на етруските преминала, римляните покорили едно подир друго и латинските племена. Ист. V кл, 1980, 192.

ЕТРУ̀СКИ

ЕТРУ̀СКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Истор. 1. Който се отнася до етруски. Древният етруски град Перуджа сега е голям административен център на провинцията със същото име, в областта Умбрия. Л. Мелнишки, ПП, 144. Заселил се в града Тарквиний, дето се оженил за една етруска жена. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 268. В тях [стаите] до под самия свод ся въздигаха зелени дървета,.., а между дърветата в етруски тъмночервени или бели грънци (..) беше цвете и благородни храстие. Б. Димитров, Я I (превод), 89. Днес при помощта на фонографията с ултрачервени лъчи е разбулен надписът, той е етруски надпис. На учените се дава възможност да разгадаят етруското писмо. Етрусците са народ, живял в Италия преди римляните. ПН, 1934, кн. 2, 32. Етруски език.

2. Като същ. етруски м. Етруски език.

Списък на думите по буква