ЕТЪРВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТЪ̀РВА ж. 1. Съпругата на единия от братята, спрямо съпругата на другия брат. Малкото дете, не е било очаквано от никого, нито е станало надежда някому сред това сборище от различни характери и възрасти .., добри лели, зли снахи и ожесточени зълви, етърви. Ал. Гетман и др., СБ, 225. Спомняше си бай Илия как на времето не се погаждаха етървите — стрина Севета и братовата му жена, та дойде ред до делитба... Кр. Григоров, Н, 14. А до онова време Стойчовица си живееше в село, живееше заедно с девер си и с етърва си. Т. Влайков, Съч. II, 8. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. "Как ще са, любе, земеме, / като сме пуста роднинка: / мама и стрина етърви, / татко и чичо два брата". Нар. пес., СбНУ ХХVI, 251. Били се етървите, изпатила свекървата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 42.

2. Диал. Растение ралица (Н. Геров, РБЯ).

◊ Зли етърви. Диал. Растение фасуличе.