ЕТЪРВИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТЪ̀РВИН, ‑а ,-о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до етърва. Ако си правиш работа за Койка, виж там етървиния си момък. П. Тодоров, И I, 100. "Що са мене чужди гривни, / чужди гривни етървини, / кога не са свекървини!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 469.

2. Като същ. етъ̀рвини мн. Разг. Домът и семейството на етървата. Ходих у етървини на гости.