ЕФЕКТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕФЀКТ м. 1. Само ед. Резултат, последица, следствие от извършването на някакво действие или процес. Ловците решиха да стрелят залпово. Но и залпът не даде ефект. Й. Радичков, ГП, 95. Те [кърджалиите] ту влизали в съюз с някой аян, ту воювали против друг или други, но ефектът от действията им бил обичайният: разорение на най-богатите европейски области на империята. В. Мутафчиева, КВ, 265-266. Едно ново постижение в областта на медицинската наука е лечението на базедовата болест с радиоактивен йод. Ефектът на лечението се забелязва обикновено от 4 до 6 седмици след вземане на препарата. ВН, 1955, бр. 190, 4.
2. Психологическо въздействие, предизвикано върху някого, от нещо или от някого. Най-вероятно е, че консерваторите нароч‑
но предизвикаха тоя скандал, за да не стане гласоподаването под силния ефект на Славейковата реч. С. Радев, ССБ I, 92. Гранатите избухваха със страшна сила, разтърсваха стъклата на прозорците и произвеждаха такъв ефект, като че ли селото претърпяваше въздушна бомбардировка. К. Ламбрев, СП, 181. — Диаманти — обяви той и очите му блестяха, като ги местеше от моряк на моряк, за да провери ефекта. Н. Антонов, ВОМ, 131. "Горе ръцете! Плийз дъ мъни!..." Старчето отлепило за миг очи от банкнотите, промърморило сърдито нещо на унгарски. Само това, дори не се стреснало. "Признавам, много кофти ми стана. Защото, нали... съвсем друг ефект очаквах." Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 16. — От всички облекла на този свят грешен, най-много ми допада престилката — казва Пандо и следи за ефекта от думите си. Й. Попов, ББ, 29. — Благоволете да прочетете, господин съдебен следовател. Документ, уличаващ,.., веществено доказателство — гръмогласно извика приставът, като се оттегли чинно настрана и се приготви да наблюдава ефекта от писмото. Ем. Станев, ИК I и II, 383. Ирина наведе глава. Чакъра млъкна, доволен от ефекта на думите си. Той беше ударил дъщеря си по най-чувствителното място — гордостта. Д. Димов, Т, 23. // Обикн. в съчет. с предл. за. Преднамерено, съзнателно предизвикано силно впечатление обикн. с някаква цел. Върху самия побой има писани възпоминания от Ризова, които изглеждат драматизирани по-късно за ефект, и устни разкази от очевидци. С. Радев, ССБ II, 624. Опитвах се да имитирам някои от участниците в комедийките,.. За по-голям ефект слагах на главата си сламена шапка без дъно. Ив. Димов, АИДЖ, 16. Той е любител на острата фраза, обича да поръсва разговора с червен пипер, за ефект. Л. Стоянов, Х, 118. — Добре, че отидох навреме — продължи старият адвокат. — Веднага подадох петиция и мотивирах аргуметацията (той изговори тези думи по случайно хрумване само за ефект, тъй като беше сигурен, че жената и старецът чуват такива думи за пръв път). Д. Ангелов, ЖС, 58. Заедно с изгърмяването на топа, още за по-голям ефект, засвирила и военната музика. З. Стоянов, ЗБВ III, 300.
3. Обикн. със съгл. опред. Нещо, което създава силно впечатление, оказва силно психологическо въздействие, привлича вниманието на някого. Зимните палта са в права линия,.., с ефекти от чупки, набори, фалти. ОФ, 1958, бр. 4397, 2. Аз нямам думи,.., за да дам понятие,.., за играта на багрите на това разкошно поетично небе на Родопите, за безконечните бляскави и феерически ефекти от светлината в неговия лазур, облаци, утренни и вечерни. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 80. Добър познавач на бита на своя народ, Каравелов все тъй добре познава и живия орган, чрез който се изразява животът на тоя народ — неговия език, — и твърде вещо и често си служи с него за сполучливи художествени ефекти. Б. Ангелов, ЛС, 216. — Виж какво, миличка — казвам със спокоен глас, без външни ефекти. Й. Попов, ББ, 36. В града Златев ходи спретнато и чисто, винаги въоръжен, а когато взима думата на митингите, говори кратко, без ефекти, така че слушателите му не го прекъсват с възгласи на одобрение или ръкопляскания. Др. Асенов, ТКНП, 115.
4. Обикн. мн. Спец. Обикн. със съгл. опред. В театъра и киното — звукови, електронни, светлинни и под. средства, начини, чрез които изкуствено се възпроизвежда някакво явление, създава се илюзия или се оказва емоционално и психологическо въздействие върху зрителя. — Необходими са повече светлинни ефекти, по-разнообразна обстановка. Хр. Смирненски, Съч. III, 182. За успеха на "Гераците" помагат много музиката на Константин Илиев, гримът на художника Ценко Бояджиев и сполучливото използуване на шума и ефектите. НК, 1958, бр. 7, 2. Режисьорът не може да прекрачи картината, която авторът рисува. Той може само да акцентира, да оживи с музика и шумови ефекти авторовия текст. НК, 1958, бр. 48, 2.
5. Спец. Със съгл. или несъгл. опред. Някакъв процес, някакво явление в областта на науката и техниката, който обикн. е резултат, следствие на нещо, последица от нещо. Топлинен ефект се нарича количеството топлина, което се отделя или поглъща при промяна на единица маса от някое от участвуващите в процеса вещества. Ст. Христов и др., РЛУ, 50. Явлението, което описахме, е обяснено за пръв път от немския учен Магнус, затова се нарича ефект на Магнус. Физ. IХ кл, 1965, 166. Способността на светлинните лъчи да освобождават електрони от вътрешността на веществото, се нарича фотоелектрически ефект. Д. Мишев и др., ТТ, 8. Термоелектронното излъчване е наблюдавано за пръв път от Едисон в 1881 г. и затова се нарича още "ефект на Едисон". Физ. Х кл, 1965, 182. Под мощност (механичен ефект) се разбира механическата работа, извършена за единица време. Ст. Михайлов и др., ГВ, 142. // Такова явление или процес в бита, ежедневието. Подир посещението на двете момчета с червените шапки, на улицата се появи извънредно силен звуков ефект. "Жъннн!" — изпищя настървено циркуляр. Й. Радичков, СР, 210. На вълни го [Василев] връхлитаха звуковите ефекти на собственото му въображение. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. Разделете се на две групи и пейте откъса така, че да се по‑
лучи ефект на ехо. Пеене VII кл, 1982, 16. В противовес на светлата колоритна гама на живописта от ХI в. тук [при боянската живопис] тоновете са по-убити, боите имат повече плътност и по-голям живописен ефект. Ст. Михайловски, БС, 194.
◊ Икономически ефект. Иконом. Печалба. Парников ефект. Спец. Цялостно затопляне на климата на Земята, поради трайно повишаване на температурата на въздуха, което е следствие от задържането в атмосферата на излъчваните от Земята инфрачервени лъчи, в резултат на повишена концентрация на въглероден диоксид в атмосферата. Метеоролозите доказаха, че част от промените, настъпващи в околната среда, са резултат на форсирания от хората парников ефект. Мон., 2007, бр. 2854 [еа].
— От лат. effectus през рус. эффект или нем. Effekt. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии, 1857.