ЕФЕМЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕФЕМЀРИ1 мн., ед. (рядко) ефемѐр м. и ефемѐра ж. Бот. Екологическа група едногодишни, предимно пустинни или степни растения, пълното развитие на които се извършва за много кратко време, за няколко седмици, докато почвата е влажна. Твърде интересни са приспособленията у така наречените растения ефемери, към които се отнасят лайката (..), гладницата. Хр. Дилов и др., РВ, 29. Характерен пример представлява кореновата система на някои дребни едногодишни треви — ефемери. Пр, 1954, кн. 1, 22. Пролетни ефемери. Есенни ефемери.
— От гр. T5ήμερος 'еднодневен, краткотраен'.