ЕФЕНДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЕНДИЀ, мн. ‑та, ср. Остар. Ефенде; ефенди. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието, — рече му Бенчо Дерманът. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. Ефендиетата казале на Геновичу, да не пише още веднъж такива неща, защото в противен случай, ще го изгонят из службата. С, 1872, бр. 33, 264. "Главните причини на това,.., са тия: пожизнените чорбаджие, които са наричат сега ефендиета, шарлатанизмът.. в поведението на някои от учителите!" С, 1872, бр. 48, 386.