ЕФИМЕРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФИМЀРНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на ефимерен; краткотрайност, мимолетност. Тръпнех и поглъщах думите ѝ [на Рафина] с упование,.. Дори по-мъчно ми се струваше да повярвам в очевидността на случките през днешния ден, отколкото в ефимерността на нейните предсказания. Бл. Димитрова, ПКС, 353. Младото момиче даваше показанията пред магистрата. Тя каза малко нещо,.., очевидно недоволна от официалната ефимерност на следствието. БД, 1909, бр. 3, 4. Той сега не може да нарисува картината си, която би трябвало да изобразява чиния с торта "Гараш",.., и да внушава мисли за преходността на житейските наслади и ефимерността на щастието. Ч. Шинов, БС, 43.

— Друга форма: ефемѐрност.