ЕФО̀Р

ЕФО̀Р м. 1. Истор. В древна Спарта — един от петимата мъже, ежегодно избирани от Народното събрание, за да контролират дейността на царете. Царете [в Спарта] били контролирани от пет души ефори, избирани за една година. Те имали големи права и могли да дават царете под съд. Ист. V кл, 63. В Спартанската республика главната власт принадлежала на ефорите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 178. Държавата се управлявала от аристократите — царете, ефорите и съвета на старейшините. Ист. V кл, 1980, 109.

2. Разш. Остар. Управител, настоятел, пълномощник. Види ся, че Хрисант праща доста пари тука, за да откупува капии;.. Той писал на ефора си тука, да ся помоли на нашите, да го покровителствуват. АНГ, кн. 1, 93. Кнезовете са били избирани от населението и за всякоя кааза е имало по един,.. Кнезът е бил народният трибун или ефор пред местните турски власти. Д. Маринов, СбНУ II, 65. // Светски настоятел на манастир или училище. Гръцкото училище от месяц и половина насам е затворено за буната, която учениците направиха въз ефорите и въз учителя. АНГ I, 237.

— От гр. Y5ορος.

Списък на думите по буква