ЕФОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФО̀РИЯ ж. 1. Истор. В древна Спарта — висш контролен орган, колегия от петима мъже, избирани ежегодно от Народното събрание, за да следят и контролират дейността на царя.

2. Разш. Остар. Настоятелство, управително тяло на манастир, училище, болница или на друг обществен институт, който се издържа със средства, завещани от частно лице и под. В 1830 год. той [Априлов] си дава оставката от гръцката одеска ефория и заминава за Цариград, само за да се погрижи, "под по-благ климат", за разстроеното си здраве. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 223. Нотабилите от Букурещ проектирали да си направят .. едно по-добро "учено дружество", пак по образец на своето читалище и на ефорията си. М. Арнаудов, БКД, 98.

— От гр. T5ορεία.