ЕХ

ЕХ1 междум. 1. За израз на радост, възторг, доволство, възхищение; ах. Така накитена и пременена,.., като иде на хорото, ех, то вече не можеш да Ј се нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. — Ех, да го знаете вие какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44. Ех, та чудно наше село, / на селата е начело. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 324. На всички, / кой знае как, усмивката Ј крехка / допадаше,.. / Ех, хубава усмивка беше тя... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. Обикн. във възклицателни изречения пред обръщение — за изразяване на одобрение, възторг или бодро, приповдигнато настроение. — Ех, ниво! Да си хляб и сол, в торбата си ще те туря. К. Петканов, Х, 168. Ех, / волен рибарски живот, / описан / в толкова песни! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Ех, родно село! Ем. Попдимитров, СР, 16. Ний, унесени, още говорим... / "Ех, ти волен, хайдушки живот!" В. Андреев, ППес., 54. В съчет. ех че. — О, бай Василе, здрасти! — извика той. — Ще ме закараш до село, ще черпя. Ех, че кончета.. Аз с такива кончета обичам да пътувам. Й. Йовков, АМГ, 56. Той перна с железния край на тоягата си натрупаните на камара главни тъй силно, че въглени захвърчаха на всички страни с искрести пламъчета. — Ех че огън! — каза той. Ст. Загорчинов, ДП, 31-32. Ех че беше радост! Малката лястовичка седеше горе в гнездото си и пееше сватбена песен. Св. Минков, СЦ (превод), 76.

2. За израз на душевна болка, мъка или съжаление за нещо. — Ех — моят Пешо — насълзи тя очи — къде да беше сега жив, та да се радва чедото ми. Кр. Григоров, Н, 133-134. Колко пъти съм сънувал, че ходя на лов, а ето и до днес не съм ходил. Ех, татко да беше се върнал жив от Унгария, щеше да ми донесе ловджийска пушка — въздъхна момчето. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Той [Липо] вървеше тежко и бавно към ония горски баири пред него, зад които беше селото им, и мислеше за майка си,.., за баща си и за сестра си,.. — Ех, — въздъхна той, — нищо не могох да им занеса! Елин Пелин, Съч. I, 119. Той побутна с ръка търкулнатия на пода топ. — Е харно, на мястото си е тук,.., но да беше железен. Ех... нямаме ние железни топове, нямаме. Д. Талев, И, 483. "Хамийска орисия, ех! — мислеше си Гяур Имам. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 34. // За израз на същите чувства, породени от спомена за нещо преживяно. — Ех, сестро, — отпусна глас Райко и си посви веждите. — Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън-девойка — с ножа ми искаше да се прободе. Ст. Загорчинов, ДП, 158. — Ех, що ли ти говоря, войводо? Сам си бил отрок, сам знаеш отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 325.

3. За израз на съчувствие или състрадание към някого; ах. — Със жълтиците купих овце. Дойде болест, изтръшка ги до една. — Ех, това е много лошо! Ран Босилек, ВП, 103. — Защо ще ме съжаляваш, чичо... Кой да ни пере? Перачка ли? Парите не стигат! — Ех, и твоята е една, Ванко... М. Грубешлиева, ПИУ, 61. — Две деца ми умряха.. — Ех, такъв е светът! — каза Слав.Какво да правим. Й. Йовков, ПГ, 48. — Еех, свършило се е с моят брат! Бог да го прости!. СбНУ ХLIХ, 342.

4. В съчет. ех че, ех та. За израз на изненада от нещо неочаквано, непредвидено; ах. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим. Ех че се объркахме! Ами сега накъде да вървим? Й. Йовков, ПГ, 19. Момичето затворило желязната врата и спуснало резето. Ех че страшно заревала вещицата. А. Разцветников, СН (превод), 31. — Че мечка такава опашка има ли бе, мушмороци такива? — Ей, вярно, бе! — Ех че ни изхитри! П. Проданов, С, 122. — Ех та то името Ј турено, — каза госпожа Хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 52.

5. За израз на досада, недоволство, възмущение; ах. Но преди да се сварят яйцата, сирената зави тревожно. — Ех, тия англичани... М. Грубешлиева, ПИУ, 257. — Ех, още ли има да се уча? — въздъхна пак дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I, 36. — Ей, оттук не се минава! Връщай се!.. — А защо да не се минава? Оттук е по-направо.. — Забранено е.. — Ех, да му се не види макар! — .. — Значи, трябва да се връщам... Д. Ангелов, ЖС, 256-257. // За израз на несъгласие с някого или на неодобрение, укор, към някого или нещо или към себе си. — Господа, срамота е да приказвате с такъв тон за горките момичета [слугините].. — Ех, ех, Авраме... Ти пак ги захвана твоите! — прекъсна го кисело дебелият пенсионер. Г. Райчев, ЗК, 25. — Колко си приличаме двамата. — Ех, ти не ме обичаш, много си лоша, Войке! Елин Пелин, Съч. I, 92. — Ех, Петльо, Петльо! — измуча той [Белчо]. — Голям безделник си ти. П. Бобев, ГЕ, 15. — Ех, дявол да я вземе! Ще трябва цял ден да се влачи с мене... Хр. Смирненски, Съч.

III, [email protected] В съчет. ех че, ех пък, ех и, ех пък и. — Ех че сме и ние. Измислихме цяла история. Да си вървим, докато ония не са ни напердашили. П. Проданов, С, 75. Стопанката я драсна веднъж върху палилото на кутийката, повтори, потрети, но никакво пламъче не се появи. Тогава ядосаната жена викна: — Ех че негодна клечка! А. Каралийчев, ТР, 13. — А бре джанам, му велит яз, ко го пазареф чифлигоф, го пазареф со се корито. Камо го сега коритото? — Ех пък и ти! Що се чиниш беузур? Едно корито не йе нищо. СбНУ ХХIХ, 199. Улавяме най-подир да са караме, защо нищо не сме направили.. Ех гиди, как лесна работа за нас да са караме помежду си! Г, 1863, бр. 7, 49. Тогава майката се намесва, и я съветва с евангелска кротост: — Ех и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да сърдиш баща си! Св. Минков, РТК, 115. — Дори ушите ти ще огризат.. — Ами.. и ушите? — Ех, пък и ти! — .. — То само се казва тъй... П. Бобев, ГЕ, 116.

6. За израз на закана; ах. — С пушка не може да се ходи — каза той. — Пък някой може да се опита и да ме задържи... Ех, само да има късмет! — закани се Китев. Г. Караславов, ОХ II, 462.

ЕХ

ЕХ2 частица. За усилване. 1. При изразяване на съгласие, примирение с нещо. — Грехота е — вика той [Павел] — да ида пиян на нивата, дето се ражда хлябът... Ех има право... умен е мой Павел. Елин Пелин, Съч. I, 25. — То... къщата е зела-дала веке.. И е време да си направим нова, току нали не достига.. — Ех, децата да са живи и здрави — обади се Кръстьо. Г. Караславов, ОХ I, 87. Радвам се и аз, много се радвам на премяната ти, чедо, ама... ех, то не може на всички да се угоди: свекървата ти, виж, дип не била доволна от тая премяна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 251. — Ами... колкото мога. Да помогна. Вие не ми се смейте.. — Ех, щом пък искаш — твоя воля. Д. Талев, И, 523. — Тъкмо си рекох — днес трябва сам да се оправям, а то... Ех, поуспали сте се мъничко, ама нали все пак ни сварихте... П. Бобев, ГЕ, 18.

2. Прен. При подчертаване на копнеж, желание за нещо; ах. — Ех, защо не съм и аз птица! — въздъхна стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 216. Владо изгледа другарите си бащински и за свое оправдание забеляза: — Странджата ще се погрижи за вас — ще ви намеря нещо по-хубаво и топличко... — Ех, кам тоя господ! — обади се Марко. Д. Спространов, С, 23. — За Съба си мисля, Момчиле, — заговори Войхна.. — Де да бе той сега тука, ех! Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Ех, да ще да мине сега по шосето едно прасенце! — тихо и мечтателно се обади Юрдекът. П. Вежинов, НС, 255. Нивата още не беше изорана,.. Ех, да му падне на него, да я пипне той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 321.

3. Пред обръщение — при успокояване на събеседника или за смекчаване на казаното. — Ех, синко, ти по-добре не ходи в село! Не мож живя ти там от хорски присмехи, от думи. Елин Пелин, Съч. I, 123. — Ех, председателке, веднъж да приберем житцето! — гальовно думаше Борис. Н. Каралиева, Н, 144. Ех гиди, кметове народни, те да има да ядът, да пият и да пращят, а сиромасите, кански да пищят! Г, 1863, бр. 10, 85.

Списък на думите по буква